Апартамента на Кристина

Докато лежахме на леглото `и, се звънна на вратата и тя отиде да отвори вратата. Беше ми кофти, че сега точно се намери някой да дойде, но както и да е. По-късно щяхме да имаме цялото време на света.
Аз останах на леглото и размишлявах за станалото. Беше доста хубаво, дори и пержектно бих казал. Това беше нейния първи път и исках да е незабравим.
След малко разсейване се сетих, че момичетата са оттатък и сигурно ме чакат. Не познавах другото момиче. Отдихо при тях целунах Кристина и се представих на приятелката `и.
- Аз съм Ник, приятно ми е да се запознаем.

Крис ми отвори и ме прегърна с усмивка, на свой ред аз я прегърнах - Реших да те видя, одавна не сме се виждали - усминах се аз - надявам се не прекъсвам нещо и не съм те събудита - попитах леко притеснена. Тогава се появи едно момче и се представи - Вероника, но може да ми казваш Рони. - казах и подадох ръка да се здрависаме.

''Реших да те видя, одавна не сме се виждали.Надявам се не прекъсвам нещо и не съм те събудита ''
Каза тя.
-Не..нищо не прекъсваш.-Казах гледайки я щастливо.Тогава дойде Ник и те се запознаха.
-Ем..нещо да ти предложа-Казах притеснено.Ако знаех, че ще идва щях да се подготвя.

Седнах на дивана до моето момиче и се чувствах като пребит с железни тръби. Болеше ме главата и ми се спеше. Държах се като робот. Правех всичко машинално. Какво ли щеше да си помисли момичето за мен? Честно казано не ме `и интересуваше, стигаше ми Крис. Обърнах се към нея:
- Мило ако искаш да изведа кучето и да ви оставя да си поприказвате, и след малко ще се върна? - станах прав.

Едно кафе не бих отказала - усмихнах й се аз - не мигнах миналата нощ - засмях се, те двамата също поне доколкото мога да преценя по лице на Ник. - Наистина съжалявам ако съм ви ... ъм събудила - казах извинително.

-Не си ни събудила-Казах аз отново.Обърнах се към Ник и поставих ръка на рамото му.
-Не не е нужно-Усмихнах се.
*Кафее..*
Замислих се..
-Аз също, ще си направя кафе ти искаш ли?-Ник кимна.Отиидох в кухнята..

Явно няма да извеждам кучето `и. Замислих се, какво ли прави моето в нас, беше ми гадно, че съм го оставил само.
Крис отиде към кухнята и ме остави с Рони. Сега ако не отегча момичето с моето тъпо поведение, няма кога. Облегнах се на фотьола и я попитах:
- Разкажи ми нещо за себе си. От къде си, на колко си години, как се запознахте с Крис и кога? - дано не съм я уплашил.

Усмихнах му се и се отпуснах на канапето - Родена съм в Ню Йорк на 20 съм, имам по - голяма сестра, обожавам волейбола и преди да се преместя тук се занимавах професионално. А с Крис се познаваме от деца, израстнали сме заедно, бащите ни бяха близки приятели. - усмихнах се и Крис се появи с кафето - Мерси - поех своята чаша.

Върнах се с кафето което носех на един поднос, сложих го на масичката.Усмихнах се.Седнах до Ник и облегнах глава на рамото му.
-Какво ше правим-Казах уморено и отпих от горещото си кафе.

Крис беше направила кафето и го донесе в хола. Подаде ни чашите и седна до мен, като си облегна главата на рамото ми. Така беше много сладка, исках да я схрускам, но имахме гостенка.
- Ами ако искате да излезем някъде, въпреки че съм много уморен. - и погледнах двете.

Отпих от кафето си и ги погледнах, бяха толкова сладки заедно.
"Ами ако искате да излезем някъде, въпреки че съм много уморен. " - каза Ник, усмихнах се - Или аз да ви оставя да се наспите и да се видим по - късно - отпих още една глътка кафе и се изправих готова да си вървя.

''Ами ако искате да излезем някъде, въпреки че съм много уморен.''
Каза Ник и аз се засмях.
''Или аз да ви оставя да се наспите и да се видим по - късно.''
Засмях се по-силно.
-Вие решете...не мога да мисля сега..-Казах и погледнах към тавана.

» Честит рожден ден, Кристина
» Апартамента на Алекс
» Апартамента на Коралайн
» Апартамента на семейство Редбърд