След плажа се прибрах вкъщи и определено не бях в настроение. Цялото преживяване на плажа ми беше дошло добре, но сега когато се прибирах отново сама вкъщи просто...всичко ми се скапа.
Проснах се на дивана и за капах ревнах. Да аз, която мрази драмите, депресийте, плача и всичко свързано с това сега плачеше.
Джейки - малкия косматко, териерчето - сладур, изтича при мен и скочи на дивана.
Завъртях се по гръб, а той легна на корема ми и изскимтя.
- Знам, мама не е в настроение. - казах му. - Беше в настроение на плажа, но сега не е... - целунах я по главата и го погалих зад ушите.