Ресторант "Аfter 10 years"

Ресторантът беше известен със скъпото си обзавеждане.

След като минахме и през къщата на Ник пристигнахме най- накрая в ресторанта. За наше щастие имаше свободни сепарета. Влязохме в ресторанта и аз се замислих дали не беше по - добре да си остана в къщи...това бе изискан ресторант и имаше леко романтична атмосвера...точно за влюбени като тях двамата..не за мен!
Както и да е..седнахме на масата, която ни посочиха и при нас дойде келнер.
- Аз искам гръцка салата и кока- кола. - казах и погледнах към Ник и Крис, които още разглеждаха менютата.

Стигнахме в ресторанта и слава Богу имаше свободни маси Настаниха ни и едва тогава забелязах, колко е хубаво тук. Живот и здраве щяхме да идваме с Крис доста често, но най-вече сами. Седнахме и заразглеждахме менюто. Джесика избра доста бързо.
- Като за начало едно хубаво червено вино поне на 12 години - не знам защо избрах да е на толкова. За мен Креолска доматена салата и пиле по белгийски, защото ми звучи интересно.
Тогава се обърнах към Кристина и казах:
- А за теб мила? - и хванах ръката `и под масата.

Настанихме се и аз се заоглеждах.бях свикнала с такива ресторанти и не ги обичах особенно.Предпочитах хот дог.Не бях много притенциозна, бе ми омръзнало от деловите вечери на татко, но тук наистина бе приятно, особенно в компанията на Ник и , разбира се Джес.Гледах менюто, но нищо не ми хващаше окотоНик ме хвана за ръката погледнах го и се усмихнах.
-Еми...Гръцка салата-казах неуверено..бях гладна. но неможех да си избера нищo

И двамата си поръчаха и келнера си отиде.
- Тук е наистина хубаво, един от любимите ми ресторанти е. - усмихнах се и прехапах устна. Не знам защо..просто навик, когато бях притеснена, а сега определено бях малко притеснена, че се натрапвам. Проследих още веднъж с поглед мястото и наистина бе хубаво....и декорациите и обзавеждането...всичко бе изпипано до съвършенна, непретенциозна, но и изискана комбинация.

Докато чакахме келнера да донесе ястията и бутилката вино, си говорехме най-различни неща. Тогава се сетих да попитам:
- Абе момичета вие сте от по-отдавна тук бихте ли ми казали с какво мога да се занимавам, просто защото ще умра от скука, не че ми трябват пари. Иначе ще трябва да досаждам на Крис - и `и се усмихнах.

Келнера донесе нещата и аз бавно започнах да си ям..салатчицата.Умирах от глад...Как можех да си поръчам само това.
*Салатка тук,тук ще си направя*
Започнах да си пея на ум стараейки се да се усмихна.
''Абе момичета вие сте от по-отдавна тук бихте ли ми казали с какво мога да се занимавам, просто защото ще умра от скука, не че ми трябват пари. Иначе ще трябва да досаждам на Крис ''
-Хъх..?...Ти не ми досаждаш приятно ми е да сме заедно..ако започнеш да работиш янкаде няма да имаш време за мен..-Нацупих се леко, държейки с едната ръка корема, а с другата ръката на Ник.

Донесоха всичко на масата, което бяхме поръчали. И тримата бяхме много гладни явно. Селвитьорът ни наля вино. Беше доста добро. Реших да вдигна тост:
- Пия за мен и моето момиче, както и за прителството на тримата ни.
Започнах със салата, която беше доста добра. Докато се хранехме, Крис ми държеше ръката. На мен не ми беше неудобно, но се чудех как може хем да се храни, хем да ме държи.
- Крис, защо си поръча салата само, няма да можеш да се наядеш с нея.

Държах ръката на Ник докато се хранех.Надявах се да не му преча така.Погледнах и му се усмихнах.Той вдигна тост и аз се засмях.Отпих от чашата си.Тогава Ник ме попита''Крис, защо си поръча салата само, няма да можеш да се наядеш с нея.'' Погледнах го с крива усмивка.
-Еми...незнаех какво друго да си поръчам..а и ще мога да се наям с това спокоино-Целунах го по бузата и отново отпих от виното си.

Ник вдигна тост за тяхната връзка и общото ни приятелство. Двете с Крис се разсмяхме, отпивайки от една от любимите ми напитки - червено, отлежало вино и започнахме да се храним. Покрай тях двамата доста се замислих за любовта днес. Те се бяха открили скоро и все пак изглеждаха толкова влюбени. Само като го гледах колко е загрижен за нея и как постоянно се старае да не се олепя от нея ...личеше си, че доста му е завъртяла главата.
- Къде ви се ходи, след вечеря? - попитах по едно време.

Пиехме вино, хапвахме, разговаряхме, абе беше ни забавно.
- Къде ви се ходи, след вечеря? - попита Джес по едно време.
Замислих се и отговорих:
- Ами мислех да се прибираме, нещо се уморих, но ако искате вие излезте, сигурно искате да се видите и да си поговорите.
Отпих от чашата си и се загледах в Кристина, за да видя реакцията `и.

Ядохме,пиехме говорихме си..Смеехме се.Прекарвахме си хубаво.Бяхме привършили с вечерята и аз вече се чудих какво да правя, когато Джес попита какво ще правим сега.Усмихнах се и допих виното си.
-Не знам за вас, но аз мисля да си тръгвам-казах, гледайки часовника си.Погледнах сметката и оставих каквото бе нужно да платя.Изправих се и си тръгнах.

Когато казах това, Кристина стана от масата, остави някакви пари и каза, че трябвало да си тръгва. "Какво правеше по дяволите, не иска ли да сме заедно вече, какво направих, за да си тръгне." Толкова много въпроси в глава ми, а отговорите мога да получа само от нея. Затова станах и я последвах, спрях я на врата и меко казано ппоисках обяснение:
- Мило, какво става, защо си тръгваш, не искаш ли да прекараш още време с мен или с Джес? Аз ли направих нещо, обидих ли те, за да си тръгнеш? Няма ли да сме заедно тази вечер?

Точно излизах когато чух гласа на Ник.Хвана се ма ръката и аз се обърнах.Погледнах го учудено.
*Какво има?*
Помислих си.Чудех се дали има някакъв проблем, какво бях направила толкова.
''Мило, какво става, защо си тръгваш, не искаш ли да прекараш още време с мен или с Джес? Аз ли направих нещо, обидих ли те, за да си тръгнеш? Няма ли да сме заедно тази вечер?''
Засмях се когато чух това.Неможех да повярвам, че си го е помислил.Сложих ръка на бузата му и се усмихнах.
-Не е това..Време е за лекарството на Руди-Казах и погледнах часовника си.
-Съжелявам просто се налага да вървя..Ако искаш после ще дойда у вас- Засмях се и го целунах.Тръгнах към апартамента си.

"Окей...Запомни Джес - НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ ИЗЛИЗАЙ С ПРИЯТЕЛКАТА И ГАДЖЕТО И'! Само проваляш всичко! " - скастрих се на ум и станах от масата, оставяйки парите и за моята част от вечерята. Взех си чантичката и тръгнах към изхода. Беше ми супер неприятно, че Крис си тръгна...ами ако аз бях причината? Следващия път като се срещнем трябваше да и' се извиня. По пътя за вратата срещнах Ник.
- Аз ще тръгвам, съжалявам, че ви развалих вечерта. - казах с виновна физиономия и излязох от заведението.