Апартамента на Кристина

- -------Хола
ь
Апартамента на Кристина E6e282feb1a946dea169ce9c44596c33

----- Спалнята

Апартамента на Кристина IH0504-62

---- банята

Апартамента на Кристина Pediniintegraroundkitchen2-thumb

------Кухнята

Ник я изпрати до тях и си казаха чао.Той се държеше много мило но тя си знаеше, че няма да го види пак.Облегна се на вратата и се усмихна.Обърна се и заключи.
*Как посмях да го целуна..сигорно съм изглеждала доста наивна*
Помисли си тя.Отиде до кухнята и си сипа кола.Взе си чипс и се настани пред телевизора в хола.Докато похапваше чипс и пиеше количка гледаше някакъф филм който скоро свършваше.
-Сукаа...

Измъкнах се от партито, не че не ми харесваше, а просто се сетих за Кристин, сигурно щеше да се зарадва да дойде. Запалих колата и за минути дойдох. Стигнах и се изтупах, като слязох от колата. Поех си въздух и изтичах до вратата. Звъннах, дано да не беше легнала. Отвори ми вратата и аз започнах дори не и дадох време да каже нещо.
- Здрасти отново. Аа додйдох да те питам, дали искаш да дойдеш с мен на едно парти. Търся си дама? - засмях се и `и намигнах.
А тя стоеше унесена и красива на вратата.

Кристина го поглдна и се усмихна.Бе изненадана, че се върна.И, че се е сетил точно за нея.
-Добре ..- Запъти се към стаята си.Спря се и го погледна,
- Какво да си облека..Рокличка, къси панталонки и тениска или с поличка.- Засмя се, а той я гледаше и нищо не казваше.
- Да теб питам..

- Ами както искаш. Аз предлагам с рокличка, която да подчертае свойта женственост - усмихнах `и се палаво. За мен лично няма значение, как си облечена, ти си красива и се надявам момчетата да не те гледат много, защото все пак ти дойде с мен. - Айде аз ще те изчакам отвън ако искаш, да не те притеснявам.

Тя отиде да се облича, а аз изчаках да се облече. След това тя излече облечена много хубаво.
Аз бях на косъм да свирна, но се сдържах. Помогнах и да седне в колата и тръгнахме.

Ник ме докара до нас и се качихме горе.Отворих вратата и той влезна след мен заедно със Сара.Отидох в стаята си да се облека.Отворих гардероба си.Свалих рокличката си я оставих за пране.Извадих винено червени къси панталонки.Също и черна тениска, обух любимите си черни кецове и суичер.Излезнах от стаята си и повиках Руди.Той тотича и го хванах в ръце.Излязохме и тръгнахме.

Бяхме решили да вечеряме.Аз умирах от клад и много се радвах.Ник спря колата пред апартамента ми, аз и Джес слязохме и изчакахме той да паркира някаде.Качихме се заедно горе и отворих вратата.Руди влезе и се настани до дивана.Поканих вътре ''гостите'' си и те седнаха.
-Ще вляза да се изкъпя след мъничко идвам-Намигнах ми и влязох в сатята си.Съблякох се, взех кърпата си и отидох в банята и влезнах във ваната.Искаше ми се и Ник да влезе с мен ,но знаех, че не е редно точно сега.След 15 минути излязох и минах през хола да си взема нещо.Те разговаряха и ме изгледаха тъпо.
-Съжалявам, че ви прекъсвам след мъъничко идвам-Отидох в стаята сии отворих гардероба.Избрах си една черна рокля облякох я и излязохме към къщата на Джес.

Вървях дълго време докато стигнах до зградата в която живеех.Качих се на моя етаж и отключих вратата.Вътре ме чакаше Руди който се излежаваше на дивана, а щом ме видя започна да върти опашка.
-След малко идвам-Казах докато минах покрай него и го погалих.Влязох в стаята си и съблякох роклята си.Погледнах часовника си и се върнах в хола.Взех лекарството на Руди и както ми бяха казали го сложих в храната му.Върнах се в стаята си и съблякох дрехите останали по мен.Влязох в банята и излязох след 30 минути.Зачудих се какво ли правят Джес и Ник, но реших да не им звъня, защото може би още вечеряха.Облякох и исуших се.Отидох в кухнята и си взех нещо за ядене.След това отидох в хола и седнах на дивана, където беше Руди и пуснах телевизора.

Много криво ми стана, защото Крис си тръгна, а след нея и Джес. Това събитие за разви доста бързо и докато се осъзная останах сам в ресторантта. Беше ми адски гадно имах чувството, че аз съм виновен за тази случка.
Реших да действам и да отида при Кристина да разясним отношенията си. Запалих колата и доста бързо пристиганах там.
"Дано да не си е легнала" - помислих си аз. Позвънях на врата и зачаках ...

Излежавах се на дивана и гледах Местопрестъплението Маями докато чаках Доктор Хаус.Явно тази вечр щях да си остана сама и щях да скучая, тъпчейки се..в този случай с кола и садвич..На вратата се позвъня,
-МОМЕЕЕНТ-Извикак и оставих чашата с колата и чинията с сандвича на масата.отворих вратата и видях..Ник..усмихнах се и го прегърнах.
-Здравей..какво има..Влез-Ник влезе и аз затворих след него.

Отвори ми и ме покани вътре, но сякаш не искаше да съм там и не се радваше да ме види. Затова казах:
- Дойдох да ти кажа само, че се извинявам ако нещо съм направил и да ти кажа, че МНОГО те обичам !!!Искам да съм с теб.
Говорех, говорех прекалено, а тя ме гледаше ... Очаквах да ми каже, че не иска да сме заедно.

Засмях се.Колко беше сладък.
*Глупчо*
Помислих си и отново се засмях.
-Нали ти казах..не е заради теб, Руди не е добре- Казах и погледнах загрижено към кучето си.
- А и..ние вече не сме ли заедно...Или не съм те разбрала добре- Погледнах надоло засрамено.

- Разбира се, че заедно още , ако ти го искаш. Инаме предпочитам да сме заедно, защото знаеш колко много те обичам - приближих се към нея, хванах я за ръце през кръста, придърпах я към мен и жадно я зацелувах.
- Просто си мислех, че се опитваш да си тръгнеш от мен и кучето е някакво оправдание, затова дойдох тук - добавих аз след дългата целувка, погледнах надолу като най-големия глупак.

''Просто си мислех, че се опитваш да си тръгнеш от мен и кучето е някакво оправдание, затова дойдох тук'' Каза той и аз се усмихнах криво.Не ми бе много приятно на го чуя.Той наведе глава и ми стана още по зле.Хванах го за ръка и го заведох до дивана.Седнахме и го погледнах.

Явно и на нея и стана зле. "Какъв съм глупак само" - помислих си.
Тогава ме хвана за ръката и ме заведе на дивана да седнем. Погледнаме и аз не знаех, какво да правя, затова се протегнах към нея и я зацелувах отново. След като се отделих от нея за малко я попитах:
- Какво му има на кучето ти?

Стояхме на дивана а той не казваше нищо.Той започна да ме целува.отвърнах му, сладайки ръце на рамената му.След целувката той ме попита ''Какво му има на кучето ти?''. Все още гледах тъжно и със също така тъжен глас проговорих..
-Има глисти...

- Съжалявам, ще се оправи - промърморих виновно аз, защото излезе, че не `и вярвам, като дойдох да я проверя и питам.
- Ами аз да си ходя и да те оставям да се наспиш ... - гледах очите и които ми действаха хипнотизиращо, и съжалявах, че не съм я познавал от преди.

''Съжалявам, ще се оправи''Каза той и се усмихнах.
*Дано*
Той каза, че щял да си тръгне.Погледнах го тъжно и го хванах за ръката.
-Неможе ли да останеш?

- Ами бебе, мога да остана само ако ти искаш, ама не съм си взел дрехи да се преоблека - казах `и, а тя продължаваше да ме гледа тъжно, затова се доближих още повече до нея на дивана, вплетох си ръцете в косата `и:
- Дано да не те скубя - казах тихо аз, когато бях доста близо до устните `и и я целунах страстно и продължително.
Тя започна да се снишава на дивана и легна, а аз я последвах. Бяхме, като скачени съдове. Устните ми не се отделяха от нея, а езиците ни танцуваха в плаван и нежен танц.

Ник каза, че можел да остане, но не си носикл дрехи, а аз продължих да го гледам тъжно.Той се приближи до мен и вплете ръце в косата ми. ''Дано да не те скубя'' всъщност въобще не ме скубеше.Обичах да си играят с косата ми.Той ме целуна продължително с език.Легнах на дивана, а той върху мен, продължавахме да се целуваме.Сложих ръце на раменет му и продължавах да го целувам.

Не знам колко време дтояхме така, но определено ми харесваше това което правихме. Продължавахме да се целуваме и аз бях над нея. Не знаех дали не `и тежа, въпреки че не бях се отпуснал върху нея. Когато обаче прицених, че нахалствам или нещо подобно, малко отпуснах хватката, както се казва. Надигнах се от нея, като спряхме целувката и седнахме на дивана. Тогава реших да я попитам:
- Е като остана сега, какво ще правим?

Целувахме се известно време легнали на дивана.харесваше ми да го целувам, това някак ми оправяше настроението.По едно време той стана от мен и седна.Седнах до него и погледнах към Руди които мина покрай стаята и влезе в кухнята.
''Е като остана сега, какво ще правим'' Попита Ник и аз го погледнах.
-Незнам..-Казах и отметнах кичур коса зад ухото си.
-На теб какво ти се прави- Погледнах го и се засмях.Не знам за кой ли път го оставях той да мисли какво е правим.Облегнах глава на него и се загледах в една точка.

Отново трябваше аз да решавам, какво да правим. Хмм, правеше ми се нещо, но не знаех какво. Облегна се на мен и се загледа в някъде. Мълчахме и се разбирахме само с поглед. Наруих това мълчание, като я попитах:
- Случайно да имаш някви мъжки дрехи и да мога да се изкъпя? - и я погледнах засмяно.

''Случайно да имаш някви мъжки дрехи и да мога да се изкъпя?''Каза той и аз се засмях.
-Ами не но може да се изкъпеш при едно условие-На лицето ми се появи идиотцка усмивка.
-Ще се къпем заедно..а понеже нямам мъжки дрехи ще стоиш гол.

Когато тя ми сподели тези свои мисли, няма да крия, че си помислих доста палави неща. Но щом тя иска, а и аз, можем да го направим, какво толкова нали сме гаджета, можем да се изкъпем заедно. Тогава се обърнах към нея и `и казах:
- Ами добре приемам условията ти и двете - и аз се усмихнах широко, въпреки че второто ми звучеше малко странно. Та можеше да си облека тези дрехи, с които бях в ресторантта.

» Честит рожден ден, Кристина
» Апартамента на Алекс
» Апартамента на Коралайн
» Апартамента на семейство Редбърд