Вече не ми се стоеше вкъщи. Ехо! Та аз бях на Хаваите! Кой би стоял вътре по-цял ден, ако живееше тук? Никой. И за да не бъда никой, се преоблякох и грабнах ключовете си от масата. Тъкмо щях да излезна, когато се сетих, че забравям най-важното. Набих спирачки и се качих до стаята си, за да взема нещата си за плажа и напъхах всичко в
чанта си. Вече бях готова за тръгване и с бодра крачка се запътих към океана.
-Напред!